28.04.2010 г., 14:27

Великден

761 0 3

На този ден се случват чудеса,

изключиш ли ума си, ще ги видиш

в очите на дете или жена,

в молитвите им фини като рими.

Към боговете, скрити вътре в тях,

които никога не ги предават

и не съзнават, че живеят в грях

от туй, че никого не порицават.

Че силата на рая е в човек,

повярвал, че роден е със заложби

да вдига кули от любовен ред,

отворен към приятелските просби.

Нали и в туй е точно всеки страх,

че няма кой да види наште сълзи,

ни някой да се вгледа, че във тях

е и причината да бъдем тъжни.

Затуй, когато срещнеш някой слаб,

недей да казваш: „Той е непотребен”,

че даже Бог превърнаха в разпнат,

за да докажат, че не е безценен.

На този ден се случват чудеса,

Великденски им викаме отдавна,

но ще ги видим, щом отвъд ума

приемем, че и грешката е вярна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...