На този ден се случват чудеса,
изключиш ли ума си, ще ги видиш
в очите на дете или жена,
в молитвите им фини като рими.
Към боговете, скрити вътре в тях,
които никога не ги предават
и не съзнават, че живеят в грях
от туй, че никого не порицават.
Че силата на рая е в човек,
повярвал, че роден е със заложби
да вдига кули от любовен ред,
отворен към приятелските просби.
Нали и в туй е точно всеки страх,
че няма кой да види наште сълзи,
ни някой да се вгледа, че във тях
е и причината да бъдем тъжни.
Затуй, когато срещнеш някой слаб,
недей да казваш: „Той е непотребен”,
че даже Бог превърнаха в разпнат,
за да докажат, че не е безценен.
На този ден се случват чудеса,
Великденски им викаме отдавна,
но ще ги видим, щом отвъд ума
приемем, че и грешката е вярна.
© Веселин Веселинов All rights reserved.