Със тихи стъпки София в нощта
свещи запали, в храма ме настигна.
От пламъка се ражда доброта
и по-добри празнуваме Великден.
Разплитат златен паяжинен свод
над София небето и земята.
Камбани възвестяват нов живот,
полюшвани от пролетния вятър.
Във звездния откос на вечерта
камбанен звън се плиска на талази.
Великден в този храм на любовта
ревниво огън за душата пази.