12.04.2017 г., 13:55

Великден

1.2K 3 8

Със тихи стъпки София в нощта

свещи запали, в храма ме настигна.

От пламъка се ражда доброта

и по-добри празнуваме Великден.

 

Разплитат златен паяжинен свод

над София небето и земята.

Камбани възвестяват нов живот,

полюшвани от пролетния вятър.

 

Във звездния откос на вечерта

камбанен звън се плиска на талази.

Великден в този храм на любовта

ревниво огън за душата пази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Стоянова Всички права запазени

Здравейте! За първи път изпращам тук стихотворение. Дано Ви хареса! Занапред ще публикувам и други, смятам да съм по-активна!

Благодаря! Желая Ви весели Великденски празници!

Поздрав: Милена Стоянова

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...