Със тихи стъпки София в нощта
свещи запали, в храма ме настигна.
От пламъка се ражда доброта
и по-добри празнуваме Великден.
Разплитат златен паяжинен свод
над София небето и земята.
Камбани възвестяват нов живот,
полюшвани от пролетния вятър.
Във звездния откос на вечерта
камбанен звън се плиска на талази.
Великден в този храм на любовта
ревниво огън за душата пази.
© Милена Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
