Със тихи стъпки София в нощта
свещи запали, в храма ме настигна.
От пламъка се ражда доброта
и по-добри празнуваме Великден.
Разплитат златен паяжинен свод
над София небето и земята.
Камбани възвестяват нов живот,
полюшвани от пролетния вятър.
Във звездния откос на вечерта
камбанен звън се плиска на талази.
Великден в този храм на любовта
ревниво огън за душата пази.
© Милена Стоянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
