12 abr 2017, 13:55

Великден

  Poesía » Civil
1.2K 3 8

Със тихи стъпки София в нощта

свещи запали, в храма ме настигна.

От пламъка се ражда доброта

и по-добри празнуваме Великден.

 

Разплитат златен паяжинен свод

над София небето и земята.

Камбани възвестяват нов живот,

полюшвани от пролетния вятър.

 

Във звездния откос на вечерта

камбанен звън се плиска на талази.

Великден в този храм на любовта

ревниво огън за душата пази.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Стоянова Todos los derechos reservados

Здравейте! За първи път изпращам тук стихотворение. Дано Ви хареса! Занапред ще публикувам и други, смятам да съм по-активна!

Благодаря! Желая Ви весели Великденски празници!

Поздрав: Милена Стоянова

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...