Великден е...Неделя.Аз работя

както винаги.

На ръба съм и отчаян,но прикривам се,с шеги разбивам ги.

Живея под наем,но бездомните 

прибирам ги.

Във връзка съм с нея,но заспивам сам

както винаги.

Компютрите на всички са забили,

рестартирам ги.

В моята глава е като в джунгла,но другите 

разбирам ги.

Ако живота ми е книга,то листите и'

са криптирани.

На двадесет и четири, а готов съм вече 

за кремиране.

Толкова съм назад,че всички са ме

задминали.

Светлината в тунела я няма или 

не я виждам.

Супер много съм ядосан,но няма 

да ви обиждам. 

Своя път вървя си, на никого

не завиждам.

Миналото искам да забравя,с цимент 

го зазиждам. 

Опитвам да се променя,ала някак си 

все не успявам.

Всеки ден различен е ,но аз все същия 

оставам.

Граници прекрачвам ,много често

прекалявам.

Старая се откъде съм тръгнал 

да не забравям.

Това съм аз и въобще не ме интересува, 

дали някой ще ме критикува.

Не търся вашето съжаление,

а просто мъничко вълнение и позитивно настроение. 

Имам много планове за днес,всичките 

неосъществими,

защото днес Великден е..Неделя и аз работя

както винаги.