Не се сбогува с никой този мъж.
Отвори си небето.
И излезе.
По стъпките му хукна
като дъжд
една тревожна, недопята
песен.
Да го достигне тъй и не успя.
Източи се в ръждивата му сянка.
И само тъжен спомен на жена
остана да звъни.
Като камбана.
© Росица Младенова Всички права запазени