rudin (Иван Христов)
865 1445
19.04.2014 г., 9:36 ч.  

Великденски трепети 

  Поезия » Любовна
423 0 4

Празник слънцето затули

в облачната пелена.

Заваля. А ти не чу ли

барабанните стъкла?

 

Трети ден вали, не спира

и тревите напои.

Щурчо в дупката-квартира

тъй не се и появи.

 

После някак укроти се

и ръми, ръми навън.

А в душата птици-мисли

в мен на яве и на сън

 

на към тебе ме отнасят...

Както земната ни твърд

е омекнала и втасва,

козуначна, твойта гръд

 

все за мен ще се надига,

щом усети мисълта.

А желанието стига

да прегазим с теб калта.

 

Ти – с оранжево чадърче,

Аз – под тъмния покров,

трополим по калдъръм, че

гони ни една любов.

 

И по пътя, на Великден,

тук, под моя сив чадър,

слънцето ще ни намигне

сред окъпания кър.

 

И ще стане светло, светло

и във нашите души.

Счупила ми бе яйцето,

но след туй ме утеши.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво и истинско!Създава Великденско настроение в тази наистина ужасна селска киша!Весело посрещане на Великден!
  • По рудински велико!...
  • Весели и щастливи празници с утеха до теб.
  • Широка усмивка и поздравления! Хубав, празничен и любовен стих!
Предложения
: ??:??