Великденски трепети
Празник слънцето затули
в облачната пелена.
Заваля. А ти не чу ли
барабанните стъкла?
Трети ден вали, не спира
и тревите напои.
Щурчо в дупката-квартира
тъй не се и появи.
После някак укроти се
и ръми, ръми навън.
А в душата птици-мисли
в мен на яве и на сън
на към тебе ме отнасят...
Както земната ни твърд
е омекнала и втасва,
козуначна, твойта гръд
все за мен ще се надига,
щом усети мисълта.
А желанието стига
да прегазим с теб калта.
Ти – с оранжево чадърче,
Аз – под тъмния покров,
трополим по калдъръм, че
гони ни една любов.
И по пътя, на Великден,
тук, под моя сив чадър,
слънцето ще ни намигне
сред окъпания кър.
И ще стане светло, светло
и във нашите души.
Счупила ми бе яйцето,
но след туй ме утеши.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво и истинско!Създава Великденско настроение в тази наистина ужасна селска киша!Весело посрещане на Великден!
-
По рудински велико!...
-
Весели и щастливи празници с утеха до теб.
-
Широка усмивка и поздравления! Хубав, празничен и любовен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
