Великденски трепети
Празник слънцето затули
в облачната пелена.
Заваля. А ти не чу ли
барабанните стъкла?
Трети ден вали, не спира
и тревите напои.
Щурчо в дупката-квартира
тъй не се и появи.
После някак укроти се
и ръми, ръми навън.
А в душата птици-мисли
в мен на яве и на сън
на към тебе ме отнасят...
Както земната ни твърд
е омекнала и втасва,
козуначна, твойта гръд
все за мен ще се надига,
щом усети мисълта.
А желанието стига
да прегазим с теб калта.
Ти – с оранжево чадърче,
Аз – под тъмния покров,
трополим по калдъръм, че
гони ни една любов.
И по пътя, на Великден,
тук, под моя сив чадър,
слънцето ще ни намигне
сред окъпания кър.
И ще стане светло, светло
и във нашите души.
Счупила ми бе яйцето,
но след туй ме утеши.
© Иван Христов All rights reserved.
