Великолепна
Препусна в моя свят и го превзе,
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.
Запаляше със огън тез ръце,
с които те прегръщах във жарава,
не пламна само моето сърце,
загасващо кат съхнещата лава.
Която стичаше се нощ над фара,
от сто години той така не светна,
докато не успя да го запалиш,
със своето лице... "Великолепна".
Със името си странно ти застла ме,
но слагаше над него всеки сянка,
опитах да я махна, но не можех,
сега остана ми да те очаквам.
Защо ти трябваше да ме напуснеш,
пораждайки така във мен страдание,
но още щом при мене се завърнеш,
ще ти изпълня всичките желания.
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.
Запаляше със огън тез ръце,
с които те прегръщах във жарава,
не пламна само моето сърце,
загасващо кат съхнещата лава.
Която стичаше се нощ над фара,
от сто години той така не светна,
докато не успя да го запалиш,
със своето лице... "Великолепна".
Със името си странно ти застла ме,
но слагаше над него всеки сянка,
опитах да я махна, но не можех,
сега остана ми да те очаквам.
Защо ти трябваше да ме напуснеш,
пораждайки така във мен страдание,
но още щом при мене се завърнеш,
ще ти изпълня всичките желания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Поздрави и успех!
