26 дек. 2008 г., 22:49

Великолепна

1K 0 19
Препусна в моя свят и го превзе,
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.

Запаляше със огън тез ръце,
с които те прегръщах във жарава,
не пламна само моето сърце,
загасващо кат съхнещата лава.

Която стичаше се нощ над фара,
от сто години той така не светна,
докато не успя да го запалиш,
със своето лице... "Великолепна".

Със името си странно ти застла ме,
но слагаше над него всеки сянка,
опитах да я махна, но не можех,
сега остана ми да те очаквам.

Защо ти трябваше да ме напуснеш,
пораждайки така във мен страдание,
но още щом при мене се завърнеш,
ще ти изпълня всичките желания.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...