Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
17.06.2018 г., 19:06 ч.

Венчавка 

  Поезия
323 1 5

Венчахме се с живота

в ден обикновен. 

Аз смутена, той наперен

и до днес непроменен. 

 

В бяла рокля, тъй широка, 

с грим, кат черен ден, 

аз пристъпих тиха, кротка, 

превърнала мечтите в тлен. 

 

И занизаха се дните, 

светли не видях. 

Мръсните събрани в ъглите

със сълзите свои аз изпрах. 

 

Остаряла  веч без сили

радват ме децата мили. 

За тях събрах звездите,

слънцето, мечтите, 

 

в шепите си, в очите

и възкръснах над бедите. Заживях. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??