Венчавка
Венчахме се с живота
в ден обикновен.
Аз смутена, той наперен
и до днес непроменен.
В бяла рокля, тъй широка,
с грим, кат черен ден,
аз пристъпих тиха, кротка,
превърнала мечтите в тлен.
И занизаха се дните,
светли не видях.
Мръсните събрани в ъглите
със сълзите свои аз изпрах.
Остаряла веч без сили
радват ме децата мили.
За тях събрах звездите,
слънцето, мечтите,
в шепите си, в очите
и възкръснах над бедите. Заживях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
