Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
17.06.2018 г., 19:06 ч.

Венчавка 

  Поезия
266 1 6

Венчахме се с живота

в ден обикновен. 

Аз смутена, той наперен

и до днес непроменен. 

 

В бяла рокля, тъй широка, 

с грим, кат черен ден, 

аз пристъпих тиха, кротка, 

превърнала мечтите в тлен. 

 

И занизаха се дните, 

светли не видях. 

Мръсните събрани в ъглите

със сълзите свои аз изпрах. 

 

Остаряла  веч без сили

радват ме децата мили. 

За тях събрах звездите,

слънцето, мечтите, 

 

в шепите си, в очите

и възкръснах над бедите. Заживях. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А нали животът е призван не да убива а да ни подарява мечтите!
  • Изстрадано откровение! Поздрави, Васе!
  • Живот...!!!Поздравления Васе!
  • Децата са онзи светъл лъч, онова пламъче, което сгрява сърцата ни и ни дава сили да продължим напред.
    Поздравления за този толкова откровен и хубав стих, Васе!
  • Браво, Васи! За стиха! А, за живота... Късничко се е усетил, но все пак се е усетил че ти дължи любов. Поздрав!
  • Понякога се случва точно това, но пък твориш...
Предложения
: ??:??