Венчахме се с живота
в ден обикновен.
Аз смутена, той наперен
и до днес непроменен.
В бяла рокля, тъй широка,
с грим, кат черен ден,
аз пристъпих тиха, кротка,
превърнала мечтите в тлен.
И занизаха се дните,
светли не видях.
Мръсните събрани в ъглите
със сълзите свои аз изпрах.
Остаряла веч без сили
радват ме децата мили.
За тях събрах звездите,
слънцето, мечтите,
в шепите си, в очите
и възкръснах над бедите. Заживях.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
