Венчахме се с живота
в ден обикновен.
Аз смутена, той наперен
и до днес непроменен.
В бяла рокля, тъй широка,
с грим, кат черен ден,
аз пристъпих тиха, кротка,
превърнала мечтите в тлен.
И занизаха се дните,
светли не видях.
Мръсните събрани в ъглите
със сълзите свои аз изпрах.
Остаряла веч без сили
радват ме децата мили.
За тях събрах звездите,
слънцето, мечтите,
в шепите си, в очите
и възкръснах над бедите. Заживях.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
