Венериният хълм
Огънят догаря в старата камина,
есента донася аромат на зима,
прозорецът - отворен, свещите трептят,
вятър кърши клони и листа летят.
В стаята небрежна, под една картина,
две шепи дъх и бутилка вино,
копринени чаршафи, рози от памук,
страст на талази, кристален звук.
Сенки се преплитат в призрачната нощ,
телата изгарят, отдавайки мощ,
стенещи звуци на любовния ритъм,
като вълни се разбиват в шумния пристан.
Свeткавица пронизва облаците с гръм,
виното облива венериния хълм,
нокти раздират дивата страст,
устни отпиват пенливата сласт.
Дъждът плисва, вятърът свири,
вулкани изригват, оставяйки дири,
въздига се нежност с поглед смутен,
усмивка обгръща душите им в плен.
Бурята стихва, звездите изгряват,
телата утихват, почивка си дават,
обич пронизва туптящите сърца,
сгушват се, заспиват с магията на любовта!
Димитър Иванов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Иванов Всички права запазени
