18.10.2021 г., 9:48  

Вера Су

1.2K 10 24

Вече месец под небето

край брега на Камен бряг,

Вера Су, е във морето,

под дъжда, немил-недраг!

 

С нос забоден във скалите,

като някакъв таран.

Лашкан силно от вълните,

без готвач и капитан!

 

С пълни трюмове - догоре.

Натоварен без лимит.

Чисто просто - със отрова!

Смъртоносен карбамид!

 

Цял октомври покрай него

се изнизва куп народ.

Всички, умничко го гледат 

и играят там белот.

 

Няма кой да го раздвижи,

да го махне от брега.

Всички имат други грижи,

идват избори сега.

 

Чак напролет, щом е ясно,

кой правата му държи

наш министър - безопасно

Вера Су, ще потопи!

 

Ще опъне - транспаранти

вездесъщ и горделив!

Как на морските мутанти

е направил чуден риф.

 

 

 

Юри

Йовев

Октомври

2021 т.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка, Роси, благодаря! Дана да го разтоварят тоя кораб тези дни, че станахме за смях! 😊
  • Актуален и точен! Избори идват, нямат време за "глупости"!
  • Добре се сети, Юри, да отразиш това безумие! Поздравявам те!
  • Опитвам се, Руми, Трябва да пишем и за тези неща. 😊
    Мая, нека да крадат, поне повече хора ще ги прочетат. 😊
  • Юри, скоро пак ще ти гепат някой стих!
    Да са живи и здрави, нали?!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...