2.04.2010 г., 19:19

Верижна реакция

691 0 4

„ Със твойта секретарка вчера
се срещнах. Страшно притеснена
изглежда... Цялата трепери
от нерви... Също като мене


и тя... Виновен е за всичко
съседът ни...” – разгорещено
говори на мъжа си Кичка.
„ Така ли? Странно, според мене


не се познават!” – промърмори
мъжът ù. „ Да, не се познават!
Кой за познанство ти говори?” –

отвърна тя. „ Ми аз тогава


не те разбирам?” „ С него аз
познавам се, но друга тема
това е...” – Кичка с нервен глас
отвърна. „ Цялата система


май стана ясна! А поне ми
кажи къде я срещна вчера?”
„ За венерически проблеми
и двете бяхме в диспансера!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в онова скверно време, преди 1989, един боен другар - Пейо Димитров, лека му пръст, написа:

    "ВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ - реагираш и ти слагат окови."

    Просто се присетих. Нямаше как да не го спомена.
    Като отливане от чаша е...

  • Хихи! Лошо...
  • Е те за това е измислен презерватива, ама...
  • Ха такааа!
    Къде го сееш, то къде никне!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...