29.01.2013 г., 21:00 ч.  

Вероятно 

  Поезия
617 0 5

 

 

                         Не можах да се слея със вятъра

                         и да хукна по чужди простори,

                         и  заключих сърцето си в камера                                                                     

                        да не чувам какво ми говори...

 

                         Вероятно дърветата спряха ме,

                         че се чувствам в дърво преродена

                         и със корени здраво вкопаха ме

                         в мойта тъмна земя, прегорена!

 

                         Вероятно ме спряха очите

                         на баща ми, когато умираше,

                         пестеливите сълзи на мама -

                         просто сили за повече нямаше...

 

                         Вероятно ме спряха приятели,

                         любовта ти навярно ме спря,

                         тази вярност дълбоко в душата ми

                         неразбрана до днес не умря...

 

                         Тази малка и тъжна България

                         вероятно ме спря мълчаливо

                         и напук на вятъра - стария,

                         си останах да страдам... красиво!

  

                     

 

 

                  

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??