radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Jan 29, 2013, 9:00 PM  

Вероятно

  Poetry
784 0 5

 

 

                         Не можах да се слея със вятъра

                         и да хукна по чужди простори,

                         и  заключих сърцето си в камера                                                                     

                        да не чувам какво ми говори...

 

                         Вероятно дърветата спряха ме,

                         че се чувствам в дърво преродена

                         и със корени здраво вкопаха ме

                         в мойта тъмна земя, прегорена!

 

                         Вероятно ме спряха очите

                         на баща ми, когато умираше,

                         пестеливите сълзи на мама -

                         просто сили за повече нямаше...

 

                         Вероятно ме спряха приятели,

                         любовта ти навярно ме спря,

                         тази вярност дълбоко в душата ми

                         неразбрана до днес не умря...

 

                         Тази малка и тъжна България

                         вероятно ме спря мълчаливо

                         и напук на вятъра - стария,

                         си останах да страдам... красиво!

  

                     

 

 

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0