Jan 29, 2013, 9:00 PM  

Вероятно 

  Poetry
587 0 5

 

 

                         Не можах да се слея със вятъра

                         и да хукна по чужди простори,

                         и  заключих сърцето си в камера                                                                     

                        да не чувам какво ми говори...

 

                         Вероятно дърветата спряха ме,

                         че се чувствам в дърво преродена

                         и със корени здраво вкопаха ме

                         в мойта тъмна земя, прегорена!

 

                         Вероятно ме спряха очите

                         на баща ми, когато умираше,

                         пестеливите сълзи на мама -

                         просто сили за повече нямаше...

 

                         Вероятно ме спряха приятели,

                         любовта ти навярно ме спря,

                         тази вярност дълбоко в душата ми

                         неразбрана до днес не умря...

 

                         Тази малка и тъжна България

                         вероятно ме спря мълчаливо

                         и напук на вятъра - стария,

                         си останах да страдам... красиво!

  

                     

 

 

                  

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??