Вероятно
Не можах да се слея със вятъра
и да хукна по чужди простори,
и заключих сърцето си в камера
да не чувам какво ми говори...
Вероятно дърветата спряха ме,
че се чувствам в дърво преродена
и със корени здраво вкопаха ме
в мойта тъмна земя, прегорена!
Вероятно ме спряха очите
на баща ми, когато умираше,
пестеливите сълзи на мама -
просто сили за повече нямаше...
Вероятно ме спряха приятели,
любовта ти навярно ме спря,
тази вярност дълбоко в душата ми
неразбрана до днес не умря...
Тази малка и тъжна България
вероятно ме спря мълчаливо
и напук на вятъра - стария,
си останах да страдам... красиво!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
