Весел се връщам от погребение

21.08.2008 г., 16:37 ч.

Поезия » Философска

542 0 3

Весел се връщам от погребение!
Днеска погребах свойте илюзии!
Струпах върху им купчина смях.
Полях ги с черно, горчиво вино!

Как ме люляха, как ме приспаха!
А аз, наивник, вярвах на всичко!
Измамни думи вземах за истина,
а за усмивка - злите насмешки!

Кой е виновен, че не разбирах
какво е това нещо - човекът?
Ти ли, училище, дето ни учеше,
че е приятел, че е човечен?

Обидно, срамно! Да бяха впити
по тялото ми остри окови,
а то - под мазни, омразни дрипи,
спеше, пияна, моята воля!

Сега съм весел - не ги жалея!
И знам - не майка ражда героя!
Той сам се ражда, ако успее
с илюзиите да се пребори!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ПРИМАВЕРА (Татяна)

2008-08-21T20:12:59+03:00

Поздрави Ангар! Герой си ти , момче и реалист! Отдавна си погребал илюзиите! Много силен и поучителен стих.
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-08-21T17:17:26+03:00

Моите поздравления!!!

Извинявай, само заглавието ми е малко стряскащо.
А може би е по-добре "Днеска погребах свойте илюзии!"?
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-08-21T16:48:23+03:00

!!!Невероятен стих!!!
Поздравления!!!