Весел се връщам от погребение
Весел се връщам от погребение!
Днеска погребах свойте илюзии!
Струпах върху им купчина смях.
Полях ги с черно, горчиво вино!
Как ме люляха, как ме приспаха!
А аз, наивник, вярвах на всичко!
Измамни думи вземах за истина,
а за усмивка - злите насмешки!
Кой е виновен, че не разбирах
какво е това нещо - човекът?
Ти ли, училище, дето ни учеше,
че е приятел, че е човечен?
Обидно, срамно! Да бяха впити
по тялото ми остри окови,
а то - под мазни, омразни дрипи,
спеше, пияна, моята воля!
Сега съм весел - не ги жалея!
И знам - не майка ражда героя!
Той сам се ражда, ако успее
с илюзиите да се пребори!
© Ангел Чортов All rights reserved.
