Веселба в гората
Веселба в гората
Днес в гората на обяд
се събраха да четат
Ежко, Зайко и Мецана
Плъхчо, Вълчо и Лисана.
Всички затаили дъх,
слушат, не издават звук.
Книжката е интересна,
с автор никому известен.
Охлю стихчета редил,
после снимки залепил
и корици нарисувал,
с всеки той се пошегувал.
Ежко - с рошава коса,
Лиса - с алена уста,
Меца тъпче се юнашки,
Вълчо стреля ловко с прашка,
Зайко – мокър от дъжда,
Плъхчо - с мръсни колена.
И настана веселбата,
шумно стана във гората.
Ежко смее се на Лиса.
Тя горката тъй се слиса,
че разтресе се Мецана,
Вълчо за корем се хвана,
взе да маха със крака
Заю, както си лежа.
Плъхчо малко се зачуди
да се смее или цупи.
Срамно май му се видя,
що се смеят не разбра.
Но Мецана като зърна,
в смях обидата обърна.
Смяха се един на друг,
дълго вдигаха те шум,
стихчета на глас четяха
охлюва и не съзряха
как върти, върти рогца,
скрит в високата трева.
Снима, вестник ще издава.
Още пò ще ги прославя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
