Вещица...
и в лавата горяха техните сърца.
Гледах ги,усмихвах се в тъга,
блус за двама и една сълза...
Красота и мъничко измама...
пронизваща стрела.
И не,не им завиждам-
прекланям се пред любовта!
И да,аз бавничко умирам..
сред чужди влюбени слова.
Аз съм магьосница,
любовна при това..
Аз съм орисница
на чуждите сърца....
За себе си съм вещица,
обречена да бъде все сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кокоска Всички права запазени