Седи една вещица в мрака.
Пред нея догаря свещичка.
Спокойно магията чака -
покорна ней ученичка.
Седи една вещица в мрака,
косите й падат свободно,
в очите й бляска уплаха.
В тъмата не й е угодно,
но тя ще търпи и ще чака.
Лицето й, младо и бяло,
очаква уверено знака...
А сърцето й сякаш е спряло!
Седи тази вещица в мрака,
прехапала кървави устни,
не чува край нея що трака,
лети из вселени изкусни.
Трепереща, как не проплака!
Гръдта й повдига се плавно.
Ръчици протегнала, чака
с пламъка топъл наравно.
Седи тази вещица в мрака
и отправя без глас своя зов.
Моли се и търси знака...
Тя прави магия за любов.© Цвети Всички права запазени