27.04.2005 г., 1:30

Ветрецът вае

1.2K 0 6
По скалната повърхност -
ветрецът вае
образи
във търсене на същност...
Очите
са рисунъкът изменчив,
наподобяващ
формата на ангелско
сърце.
През него съзерцавам ...
С ръце
разтворени под арката
небесна
очаквам те ...
Отворените порти на сърцето
приели са
надеждата със вяра
и моля се
на глас ...
На длан разтворена нощта
пробужда се
от мисли,
а ехото безкрайно ги повтаря.
Обичам те...
Душата ми - свещичка бяла,
разпалена
във храма
пътека светла очертава
и с теб
през времето -
като любов остава ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Душата е свещичка бяла - разпалена, очертала светла пътека във времето, върви животът изпълнен с любов - много красиво!
  • Така е, Веси- Великден наближава и някак молитвата е съвсем естествена като изблик. Но както казва Марги - любовта я съпровожда и съкровена да е. Поздрав и на двете! И с обич.
  • Молитвено, любовно,съкровено! Прегръщам те!
  • Светла молитва на връх Великден...Браво, мило! Целувки за това!
  • И молитвено. Благодаря, Слънчице

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...