22.04.2008 г., 15:11

Ветрове

1.6K 0 5

На крилете на буйни ветрове

се нося, без да се страхувам.

Летя, но нямам представа къде,

във чужди светове нахлувам.

 

Ако вятърът спре сега за миг,

ще падна безвъзвратно

в пропаст или в морска бездна

и това ще е краят вероятно.

 

Но напук вихрушките не спират

и неспирни са сега крилете,

всичко бих дала завинаги

да летя така през световете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Ненова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами летиш ти,летиш.Силно.
  • Браво, Бела!!!
    "всичко бих дала завинаги
    да летя така през световете."
    Не е необходимо - ти просто си родена да летиш!
    Радвам ти се от сърце!!!
    Прегръдки!
  • Много е хубав полета ти, Павлина.
    Попътен и нестихващ вятър.
  • щом Бог ти е дал криле...значи ще летиш!
    Хубав стих! с обич, Павлина.
    Ветровете никога не спират...
  • браво Павлина !
    нека вятърът не спира,
    нахлувай в чужди светове...
    поздрав !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...