На крилете на буйни ветрове
се нося, без да се страхувам.
Летя, но нямам представа къде,
във чужди светове нахлувам.
Ако вятърът спре сега за миг,
ще падна безвъзвратно
в пропаст или в морска бездна
и това ще е краят вероятно.
Но напук вихрушките не спират
и неспирни са сега крилете,
всичко бих дала завинаги
да летя така през световете.
© Павлина Ненова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
