На крилете на буйни ветрове
се нося, без да се страхувам.
Летя, но нямам представа къде,
във чужди светове нахлувам.
Ако вятърът спре сега за миг,
ще падна безвъзвратно
в пропаст или в морска бездна
и това ще е краят вероятно.
Но напук вихрушките не спират
и неспирни са сега крилете,
всичко бих дала завинаги
да летя така през световете.
© Павлина Ненова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
