На крилете на буйни ветрове
се нося, без да се страхувам.
Летя, но нямам представа къде,
във чужди светове нахлувам.
Ако вятърът спре сега за миг,
ще падна безвъзвратно
в пропаст или в морска бездна
и това ще е краят вероятно.
Но напук вихрушките не спират
и неспирни са сега крилете,
всичко бих дала завинаги
да летя така през световете.
© Павлина Ненова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
