Ветровете на моето лято
Ветровете на моето лято.
Винаги странни и унесени.
Ту гонещи залези,
ту чакащи изгреви.
Самотни ветрове,
препускащи
по планинските склонове.
Въздушни експресии.
Каменни стонове.
Повеи на песни
в дървесни корони.
Селски църковни камбани
в самотни камбанарии.
Ветрове коленичещи
пред равни полета.
Отнасят неписани песни,
зоват неизказани стихове.
Ветровете на моето лято.
Белокрили феи
от призрачни лесове.
Тъй ласкави и покровителни.
Небрежни и изкусителни.
Стонове на безвремието,
листвени шепоти.
Морски буревестници,
неволно косите женски
разплитащи.
Сенките на моята тъга
помитащи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Ковачев Всички права запазени
