Ветровете на моето лято
Ветровете на моето лято.
Винаги странни и унесени.
Ту гонещи залези,
ту чакащи изгреви.
Самотни ветрове,
препускащи
по планинските склонове.
Въздушни експресии.
Каменни стонове.
Повеи на песни
в дървесни корони.
Селски църковни камбани
в самотни камбанарии.
Ветрове коленичещи
пред равни полета.
Отнасят неписани песни,
зоват неизказани стихове.
Ветровете на моето лято.
Белокрили феи
от призрачни лесове.
Тъй ласкави и покровителни.
Небрежни и изкусителни.
Стонове на безвремието,
листвени шепоти.
Морски буревестници,
неволно косите женски
разплитащи.
Сенките на моята тъга
помитащи.
© Кристиан Ковачев All rights reserved.
