Aug 10, 2013, 9:13 PM

Ветровете на моето лято

1.2K 1 2

Ветровете на моето лято. 

Винаги странни и унесени. 

Ту гонещи залези, 

ту чакащи изгреви. 

Самотни ветрове, 

препускащи 

по планинските склонове. 

Въздушни експресии. 

Каменни стонове. 

Повеи на песни 

в дървесни корони. 

Селски църковни камбани 

в самотни камбанарии. 

Ветрове коленичещи 

пред равни полета. 

Отнасят неписани песни, 

зоват неизказани стихове. 

Ветровете на моето лято. 

Белокрили феи 

от призрачни лесове. 

Тъй ласкави и покровителни. 

Небрежни и изкусителни. 

Стонове на безвремието, 

листвени шепоти. 

Морски буревестници, 

неволно косите женски 

разплитащи. 

Сенките на моята тъга 

помитащи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...