Aug 10, 2013, 9:13 PM

Ветровете на моето лято

1.2K 1 2

Ветровете на моето лято. 

Винаги странни и унесени. 

Ту гонещи залези, 

ту чакащи изгреви. 

Самотни ветрове, 

препускащи 

по планинските склонове. 

Въздушни експресии. 

Каменни стонове. 

Повеи на песни 

в дървесни корони. 

Селски църковни камбани 

в самотни камбанарии. 

Ветрове коленичещи 

пред равни полета. 

Отнасят неписани песни, 

зоват неизказани стихове. 

Ветровете на моето лято. 

Белокрили феи 

от призрачни лесове. 

Тъй ласкави и покровителни. 

Небрежни и изкусителни. 

Стонове на безвремието, 

листвени шепоти. 

Морски буревестници, 

неволно косите женски 

разплитащи. 

Сенките на моята тъга 

помитащи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....