Везувий от любов
ВЕЗУВИЙ ОТ ЛЮБОВ
Спокойствие!
И в миг един -
подземен тътен!
Душата тръпне!
После - грохот.
Небосклонът
стана мътен!
......
Парчета пемза
и вулканска пепел!
По склона
лавата се стича.
Адска жега - по пътя
всичко се изпича!
......
Утихна изведнъж!
Вулканска пепел
покри Помпей за векове.
А под пепелта - останки от
безброй тела, съдби и обич!
Превърнати на камък
завинаги, за векове!
......
Така и с моята любов -
бе като лава на Везувий!
Изригна изведнъж -
гореща, яростна, могъща.
А днес изстива бавно
и в камък се превръща,
под пепелта вулканска,
погребала
мечти, съдби и блянове.
Вулканска обич!
Везувий от любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миопа Всички права запазени
