ВЕЗУВИЙ ОТ ЛЮБОВ

Спокойствие!

И в миг един -

подземен тътен!

Душата тръпне!

После  - грохот.

Небосклонът

стана мътен!

......

Парчета пемза

и вулканска пепел!

По склона

лавата се стича.

Адска жега - по пътя

всичко се изпича!

......

Утихна изведнъж!

Вулканска пепел

покри Помпей за векове.

А под пепелта - останки от

безброй тела, съдби и обич!

Превърнати на камък

завинаги, за векове!

......

Така и с моята любов -

бе като лава на Везувий!

Изригна изведнъж -

гореща, яростна, могъща.

А днес изстива бавно

и в камък се превръща,

под пепелта вулканска,

погребала

мечти, съдби и блянове.

Вулканска обич!

Везувий от любов!