DarkRider
16 резултата
Толкова много цветя... Цветя, цветя, цветя... Побърквам се, ама искам още! Да, те са специалните в случай, на кой му пука за мене? Гледам ги, а те едни такива... шарени. Ау, искам да ми е сиво, да ми е мрачно, да вали, да има мъгла и луд с брадва. И ти да пищиш, защото те е страх! Не знам от кого тр ...
1007
3
Копнеж за смърт
Поредният крах на душата и пореден измъчен фасон,
поредната болка позната, без пореден унисон...
И пак се преплита езикът, думи снове ли, снове,
блудкава кръв взе да блика от изподрани, протрити нозе. ...
Поредният крах на душата и пореден измъчен фасон,
поредната болка позната, без пореден унисон...
И пак се преплита езикът, думи снове ли, снове,
блудкава кръв взе да блика от изподрани, протрити нозе. ...
870
2
- „Някъде там, някой си мисли за теб!” Да бе, мисли си... Ако си мислеше, щеше да ми звънне, да ми пише. Или „някъде там, някой те обича”. Обича ме... Глупости на таркалета! Писна ми да го чувам това! Да, писна ми! И няма да ти го кажа!
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от под ...
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от под ...
1439
6
На всички, които се страхуват от обвързване (включая и себе си)...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...
1060
6
Сега съм тази...
Научи ме да бъда силна, да се радвам и на малките неща;
научи ме да съм щастлива и по хората да не крещя.
Научи ме доброто да намирам, да се смея на света;
научи ме и истински да те обичам, истински да те ценя! ...
Научи ме да бъда силна, да се радвам и на малките неща;
научи ме да съм щастлива и по хората да не крещя.
Научи ме доброто да намирам, да се смея на света;
научи ме и истински да те обичам, истински да те ценя! ...
1600
8
Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...
1202
4
Питаш ме за бъдещето? За моето бъдеще? Нека ти разкажа как виждам нещата!
Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от ни ...
Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от ни ...
2555
1
9
Вали.
И аз валя.
А ти си слънчев!
Събра си всички вещи,
но плочите на "The Beatles" ми остави. ...
И аз валя.
А ти си слънчев!
Събра си всички вещи,
но плочите на "The Beatles" ми остави. ...
1343
6
Вчера си събрах багажа! Натъпках сивия си сак!
Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.
В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.
Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.
Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа. ...
Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.
В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.
Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.
Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа. ...
761
2
Не мога аз да пиша и да съчетавам думите в куплети,
и не мога да играя с двустишия, с памфлети;
Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,
римуваните ми думи все са лошо подбрани.
Но как да спра да пиша, как да спра да творя? ...
и не мога да играя с двустишия, с памфлети;
Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,
римуваните ми думи все са лошо подбрани.
Но как да спра да пиша, как да спра да творя? ...
1055
8
Аз крача по асфалтовия път – самотен бряг на свободата.
Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!
Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.
Пазя си очите! О, как мразя самотата!
Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш! ...
Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!
Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.
Пазя си очите! О, как мразя самотата!
Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш! ...
729
→ С любов
Изпълваше деня ми, изпълваше нощта,
допълваше ме тяло, допълваше душа;
съзираше очите, споделяше мечтите,
запълваше клишета, вливаше надежда. ...
Изпълваше деня ми, изпълваше нощта,
допълваше ме тяло, допълваше душа;
съзираше очите, споделяше мечтите,
запълваше клишета, вливаше надежда. ...
684
1
Аз съм неудачник!
О, съдба проклета!
Нито чувствам, нито пък обичам.
Скитам сляпо, търся брод,
търся мъничко любов... ...
О, съдба проклета!
Нито чувствам, нито пък обичам.
Скитам сляпо, търся брод,
търся мъничко любов... ...
981
2
Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...
1534
3
Двамата седяха на килима, гледаха се плахо и мълчаха. Погледът му беше някак празен, невзрачен. Беше нервен, клатеше чашата си с кафе, докато накрая не разсипа малко на земята. Тя го гледаше с тревога. Знаеше, че иска да й каже нещо, но сякаш не смееше да говори за това. А тя... тя само чакаше той д ...
1033
1
Дошъл е краят, усещам...
И събирам си багажа.
Ето, тръгвам!
След мене затварям вратата.
Нима е нужно пак да се залъгвам, ...
И събирам си багажа.
Ето, тръгвам!
След мене затварям вратата.
Нима е нужно пак да се залъгвам, ...
1400
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
