Когато себе си изгубих... те намерих,
стаен във въздуха, издишващ синева,
от силата ти... сякаш потреперих,
очите си отворих... беше светлина.
Не вярвах... бях забравила отдавна,
за приказките в детските очи,
за образа душевно огледален,
за свят без мерзост, пошлост и лъжи.
За цветовете... трайно ослепяла,
за звуците... заключила душата си,
за тайнството на раждащо начало,
за погледа... раздиращ мрака ми. ...