Вибрации
ВИБРАЦИИ
Когато себе си изгубих... те намерих,
стаен във въздуха, издишващ синева,
от силата ти... сякаш потреперих,
очите си отворих... беше светлина.
Не вярвах... бях забравила отдавна,
за приказките в детските очи,
за образа душевно огледален,
за свят без мерзост, пошлост и лъжи.
За цветовете... трайно ослепяла,
за звуците... заключила душата си,
за тайнството на раждащо начало,
за погледа... раздиращ мрака ми.
Не вярвах в миналото, бъдеще не виждах,
изгубих настоящето предизвестено,
нахапана... от помисли и нужди,
чувствеността си бях погребала смирено.
Когато себе си загубих... те намерих,
във ден излишен... в нощ необходима,
във полета на мимолетна пеперуда,
прераждах се, създавах се... неуловима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
