Вибрации
ВИБРАЦИИ
Когато себе си изгубих... те намерих,
стаен във въздуха, издишващ синева,
от силата ти... сякаш потреперих,
очите си отворих... беше светлина.
Не вярвах... бях забравила отдавна,
за приказките в детските очи,
за образа душевно огледален,
за свят без мерзост, пошлост и лъжи.
За цветовете... трайно ослепяла,
за звуците... заключила душата си,
за тайнството на раждащо начало,
за погледа... раздиращ мрака ми.
Не вярвах в миналото, бъдеще не виждах,
изгубих настоящето предизвестено,
нахапана... от помисли и нужди,
чувствеността си бях погребала смирено.
Когато себе си загубих... те намерих,
във ден излишен... в нощ необходима,
във полета на мимолетна пеперуда,
прераждах се, създавах се... неуловима.
© Силвия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Просто страхотно, браво!
-
Когато себе си загубих... те намерих
прекрасно,Силве...!!!
много хубав стих!
поздрав! -
Невероятно е! Поздрави!
-
Комплименти, Силве!
-
очите си отворих...беше светлина
Много силен и въздействащ стих!
Браво, Силвия! -
Какъв късмет, че се спрях тук... Много ми хареса... Прекрасно си вплела думите в рими... 6 от мен
-
Страхотно е!11Трудно е да се приеме разминаването,да намериш другия,когато себе си загубиш,на пръв поглед това е впечатлението,само че измамно.Защото любовта е онази магия,която преодолява песимизма,безвремието,безнадеждността,душевната смърт,тя се оказва едно ново начало,събуждане на сетивата,на чувствеността,възраждане,начало на нов живот.Точно тези мотиви разработва Емилиян Станев в образа на Елисавета от повестта "Крадецът на праскови".Разбира се,ти едва ли си повлияна от това,но си предала силата на любовта по един неповторим начин.Великолепно!!!
-
За мен беше удоволствие да прочета!
-
Страшно ми хареса!Много,много е хубаво!
-
Неуловима!!!
Поздравчета!!! -
във полета на мимолетна пеперуда,
прераждах се, създавах се... неуловима...
неотразима си...много въздействащо...!
с обич Силви.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
