Видех та веке, бабо Маро
( дъ ни съ чите от ора, кои не разбирът ут майтап)
Видех та веке, бабо Маро,
на живо и... акъла избега,
със тъз чирвена рокла, дека беши,
у мени сичко скокнъ и трепна.
Трипери, бабо Маро, чак вибрира
и ут мирак привърнал съм са на... дръво,
ни съ удръжам, ша тъ атакувъм,
та ако ще дъ бъбри целото сило.
Флюбиф са, бабо Маро, и съ ушиметиф,
митляф съ кът настъпин из гулямуто сило,
а у акъла ми оназ чирвена рокла,
отпреде диклотето с две цвитя.
Наздрави, бабо Маро! Дъ са чукним,
вино за мени, а ти със бира,
дъ пийем бръзо, посли ша съ либим,
нъли си знайш, шантавото се съ сбира.
Ти не мъ, бабо Маро, язе съм откачин,
мъ тъй ма кара, вида ли жина,
па ти със тоа минеджуп, шо си праснала,
ми избегаа неска сичките слова.
Нища дъ бъбра, чи миракъ ми нъпиръ,
я глей учити ми у пазвъта ти изпаднаа,
допивай, летото нуща й къса,
шъ трева дъ съ потим през деня.
Видех та веке, бабо Маро.
Дъ знайш, на живо арна си жина.
Пуйетина и мираклия в мен нъпират,
койе шъ пубиди, ни знам сига.
Твой и на сека чуждъ жина - бат Ваньо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
