16.12.2005 г., 15:16

Видение

1.1K 0 0
Сънувах сън, рисувах с четка и бои,
издигах замъци от пресъхнали сълзи.
В главата ми поточе весело шуми,
а край него момче с китара седи.
Пръстите танцуват, струната трепти -
песента му като буря в тишината кънти:
"Далече си, а близко в моите мечти;
мисълта към тебе все лети, лети."
Гласът му ме достигна, душата ми смути
и неусетно се отварят заключени врати.
"Времето е кратък миг, ала блести, блести.
Не ме забравяй!" - китарата шепти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...