Видение
Видение
Сякаш пак си тук и пак е онзи ден,
в който бяхме толкова щастливи,
макар, че отдавна си далеч от мен
и отдавна ги няма дните красиви.
Но сега си сякаш тук,
твоя парфюм усещам,
не мога да те сбъркам с друг,
но това е наша минала среща!?!
По същия начин, както преди,
докосна ръцете ми свенливо,
после потъна в моите очи
и ме целуна нежно, красиво...
По същия начин погали косите
и отново ми каза същите неща,
но сега плача, а защо са сълзите,
щом в прегръдката твоя стоя?!
Мираж ли е или сънувам,
сякаш времето само се връща,
пак така ненаситно ме целуваш
и с много обич ме прегръщаш...
Това бе най-красивото мигновение,
за Бога, толкова щастлива бях,
а е било само едно видение,
което за секунди се превърна в прах...
21.08.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
