radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
Feb 2, 2008, 8:32 PM

Видение 

  Poetry » Love
572 0 3

 

Видение

Сякаш пак си тук и пак е онзи ден,
в който бяхме толкова щастливи,
макар, че отдавна си далеч от мен
и отдавна ги няма дните красиви.

Но сега си сякаш тук,
твоя парфюм усещам,
не мога да те сбъркам с друг,
но това е наша минала среща!?!

По същия начин, както преди,
докосна ръцете ми свенливо,
после потъна в моите очи
и ме целуна нежно, красиво...

По същия начин погали косите
и отново ми каза същите неща,
но сега плача, а защо са сълзите,
щом в прегръдката твоя стоя?!

Мираж ли е или сънувам,
сякаш времето само се връща,
пак така ненаситно ме целуваш
и с много обич ме прегръщаш...

Това бе най-красивото мигновение,
за Бога, толкова щастлива бях,
а е било само едно видение,
което за секунди се превърна в прах...  

21.08.2007

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??