Видение
Виждам те ...
истинска, топла и бяла,
с устни рисуваш по моето тяло,
на душата си образа-цветни градини,
от небе по-безбрежни,
от морето по-сини!
Със потоци от радост,
с водопади от сълзи,
по полета от нежност
и долини от скърби…
Повеждаш ме бавно
през пустиня от чувства,
към невиждани кътчета,
дето никой не пускаш...
Покрай топли лагуни,
сред зелени поляни ,
дето раснат цветя неполети, небрани !
© Красимир Ганев Всички права запазени