Видение

Виждам те ...

 истинска, топла и бяла,

с устни рисуваш по моето тяло, 

на душата си образа-цветни градини, 

от небе по-безбрежни, 

от морето по-сини!

Със потоци от радост, 

с водопади от сълзи,

по полета от нежност 

и долини от скърби…

Повеждаш ме бавно

 през пустиня от чувства,

 към невиждани кътчета, 

дето никой не пускаш...

Покрай топли лагуни,

сред зелени поляни ,

дето раснат цветя неполети, небрани !