13.01.2008 г., 1:53

Видя ли?

989 0 7
Видя ли болката
в очите на съседското дете,
надрусало се с надеждата,
че ще е достатачно,
за да умре?
Видя ли неговата майка,
оплакваща единственото си дете?
А видя ли и бащата,
обвиняващ се за свойте грехове?
Видя ли ти
двата съсипани живота
на майка и баща,
разбрали си урока,
но вече за кога?
Видя ли техните съседи
как осъждаха ги за това,
че не са могли,
не са го спрели?
Осъждаха, а време нямаха
да видят свойте деца,
които по същия начин
през една пресечка
пропиляваха си младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кари Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста ми хареса :Д супер . . . И хубаво си го казала :Рр
  • Радвам се,че ви е харесало.
    Дано тези едва 50 човека които са прочели стиха ми наистина са си взели поука защото е крайно време да спре тази нелепа смърт.
  • Поучително!
    Браво!
  • Откровението е нужно на нашето време.Загледани в бъдещето,невиждащи сегашното.Браво за идеята!
  • актуална идея...тъжно стихотворение...
    заболя ме...с обич, Кари.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....