13 ene 2008, 1:53

Видя ли?

  Poesía
994 0 7
Видя ли болката
в очите на съседското дете,
надрусало се с надеждата,
че ще е достатачно,
за да умре?
Видя ли неговата майка,
оплакваща единственото си дете?
А видя ли и бащата,
обвиняващ се за свойте грехове?
Видя ли ти
двата съсипани живота
на майка и баща,
разбрали си урока,
но вече за кога?
Видя ли техните съседи
как осъждаха ги за това,
че не са могли,
не са го спрели?
Осъждаха, а време нямаха
да видят свойте деца,
които по същия начин
през една пресечка
пропиляваха си младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кари Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста ми хареса :Д супер . . . И хубаво си го казала :Рр
  • Радвам се,че ви е харесало.
    Дано тези едва 50 човека които са прочели стиха ми наистина са си взели поука защото е крайно време да спре тази нелепа смърт.
  • Поучително!
    Браво!
  • Откровението е нужно на нашето време.Загледани в бъдещето,невиждащи сегашното.Браво за идеята!
  • актуална идея...тъжно стихотворение...
    заболя ме...с обич, Кари.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...