Jan 13, 2008, 1:53 AM

Видя ли?

  Poetry
991 0 7
Видя ли болката
в очите на съседското дете,
надрусало се с надеждата,
че ще е достатачно,
за да умре?
Видя ли неговата майка,
оплакваща единственото си дете?
А видя ли и бащата,
обвиняващ се за свойте грехове?
Видя ли ти
двата съсипани живота
на майка и баща,
разбрали си урока,
но вече за кога?
Видя ли техните съседи
как осъждаха ги за това,
че не са могли,
не са го спрели?
Осъждаха, а време нямаха
да видят свойте деца,
които по същия начин
през една пресечка
пропиляваха си младостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кари All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста ми хареса :Д супер . . . И хубаво си го казала :Рр
  • Радвам се,че ви е харесало.
    Дано тези едва 50 човека които са прочели стиха ми наистина са си взели поука защото е крайно време да спре тази нелепа смърт.
  • Поучително!
    Браво!
  • Откровението е нужно на нашето време.Загледани в бъдещето,невиждащи сегашното.Браво за идеята!
  • актуална идея...тъжно стихотворение...
    заболя ме...с обич, Кари.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...