Бях те забравила вече,
дори спрях да мисля за теб,
нашето време изтече
и всеки по своя път пое.
Но нещо се случи -
замислено по тротоара вървях,
ти паркира на пътя
и аз те видях.
И в този миг сърцето ми се преобърна,
почувствах прилив на любов,
към красивите спомени аз се завърнах,
а ти ме гледаше от черния golf.
После спря трамваят,
не исках, но се качих,
гледах те до края,
докато разтоянието ни раздели.
Искаше ми се прозореца да счупя
и обратно да се върна,
но ето, че пак те губя,
а болката ми тройно се възвърна.
© Богдана Маринова Всички права запазени