27.04.2008 г., 11:30

Видях те

728 0 2

Бях те забравила вече,

дори спрях да мисля за теб,

нашето време изтече

и всеки по своя път пое.

 

Но нещо се случи -

замислено по тротоара вървях,

ти паркира на пътя

и аз те видях.

 

И в този миг сърцето ми се преобърна,

почувствах прилив на любов,

към красивите спомени аз се завърнах,

а ти ме гледаше от черния golf.

 

После спря трамваят,

не исках, но се качих,

гледах те до края,

докато разтоянието ни раздели.

 

Искаше ми се прозореца да счупя

и обратно да се върна,

но ето, че пак те губя,

а болката ми тройно се възвърна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...