27 abr 2008, 11:30

Видях те

  Poesía
730 0 2

Бях те забравила вече,

дори спрях да мисля за теб,

нашето време изтече

и всеки по своя път пое.

 

Но нещо се случи -

замислено по тротоара вървях,

ти паркира на пътя

и аз те видях.

 

И в този миг сърцето ми се преобърна,

почувствах прилив на любов,

към красивите спомени аз се завърнах,

а ти ме гледаше от черния golf.

 

После спря трамваят,

не исках, но се качих,

гледах те до края,

докато разтоянието ни раздели.

 

Искаше ми се прозореца да счупя

и обратно да се върна,

но ето, че пак те губя,

а болката ми тройно се възвърна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...