Apr 27, 2008, 11:30 AM

Видях те

  Poetry
729 0 2

Бях те забравила вече,

дори спрях да мисля за теб,

нашето време изтече

и всеки по своя път пое.

 

Но нещо се случи -

замислено по тротоара вървях,

ти паркира на пътя

и аз те видях.

 

И в този миг сърцето ми се преобърна,

почувствах прилив на любов,

към красивите спомени аз се завърнах,

а ти ме гледаше от черния golf.

 

После спря трамваят,

не исках, но се качих,

гледах те до края,

докато разтоянието ни раздели.

 

Искаше ми се прозореца да счупя

и обратно да се върна,

но ето, че пак те губя,

а болката ми тройно се възвърна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...