Apr 27, 2008, 11:30 AM

Видях те

  Poetry
732 0 2

Бях те забравила вече,

дори спрях да мисля за теб,

нашето време изтече

и всеки по своя път пое.

 

Но нещо се случи -

замислено по тротоара вървях,

ти паркира на пътя

и аз те видях.

 

И в този миг сърцето ми се преобърна,

почувствах прилив на любов,

към красивите спомени аз се завърнах,

а ти ме гледаше от черния golf.

 

После спря трамваят,

не исках, но се качих,

гледах те до края,

докато разтоянието ни раздели.

 

Искаше ми се прозореца да счупя

и обратно да се върна,

но ето, че пак те губя,

а болката ми тройно се възвърна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...