Виж тихото
Защо мръква?
Дали
светлото отива да спи...
А къде?
Може би
под листата на дърветата,
когато ги има,
а през зимата
сигурно се сгушва
в стрехите на къщите.
Дали му е топло
или самотно и студено там...
Не,
сигурно слуша
шепота на пламъка
в печките
и се усмихва,
спомняйки си лятото.
Нали спомените топлят...
Пак мръкна.
Само колите
с очите си
инатливо порят тъмнината.
Но щом спрат да ръмжат
и те заспиват.
Тогава
остава само тъмна
тишина.
И аз млъквам.
Отивам
да те сънувам.
А ти
виж тихото -
ще се срещнем там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
