Виждам света през погледа премрежен от листа.
Листата на една върба, която тъне в самота.

Виждам аз твоето лице през мрежа от сълзи.
Устните заключени, а сърцето вика остани.

Виждам аз, няма надежда за любов,

но ще намеря смисъл нов.
Към небето не отправям зов
За мене няма бог…
Но щом си тръгваш от този малък свят ти
запомни: вече никога път назад не търси.

Няма да лъжа, че не ме боли.
Повярвай, много ми тежи,
но мисълта за щастието ме крепи.
Ще го срещна някъде и аз, нали?