Ilein (Лен)
2 0
22.02.2012 г., 22:35 ч.

Вик 

  Поезия » Любовна
457 0 1
Щастлива съм!
Крещя...
Обичам те!
Прошепвам го в съня
очите ми ,ръцете ми,
сърцето ми, душата ми...
(изгубих си ума)
Четеш ме цялата,
усещаш ме.
Нима това е любовта?!
Отвличам те аз всяка нощ
в съня и мой си ти така
до сутринта, а през деня
превръщаш се във светлина
и правиш ме така добра.
Обичам те!
Готова съм да нося кръста,
ще понеса греха...
с риска да нося ,,алената''
буква и да съм грешницата
на века. Ела! Аз чакам те.
Усещаш ли нощта и чуваш ли
ме как крещя с вик на влюбена жена?

Ilein

© Лен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихът трябва да разказва, конструкцията му се крепи върху ненатрапчива наративна арматура. Тук ясно личи наивното, на места сладникаво, мелодраматично поетическо клише, трафаретът. Дали на тая възраст всички сте обладани от сексуален драматизъм - имитация на емоционално напрежение, готовност за грях, плътска чувственост? Съжалявам, но това въобще не е стих, а реминисценция на известната пошла пословица: "Ела, вълко, изяж ме!"
Предложения
: ??:??