22.02.2012 г., 22:35

Вик

567 0 1
Щастлива съм!
Крещя...
Обичам те!
Прошепвам го в съня
очите ми ,ръцете ми,
сърцето ми, душата ми...
(изгубих си ума)
Четеш ме цялата,
усещаш ме.
Нима това е любовта?!
Отвличам те аз всяка нощ
в съня и мой си ти така
до сутринта, а през деня
превръщаш се във светлина
и правиш ме така добра.
Обичам те!
Готова съм да нося кръста,
ще понеса греха...
с риска да нося ,,алената''
буква и да съм грешницата
на века. Ела! Аз чакам те.
Усещаш ли нощта и чуваш ли
ме как крещя с вик на влюбена жена?

Ilein

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът трябва да разказва, конструкцията му се крепи върху ненатрапчива наративна арматура. Тук ясно личи наивното, на места сладникаво, мелодраматично поетическо клише, трафаретът. Дали на тая възраст всички сте обладани от сексуален драматизъм - имитация на емоционално напрежение, готовност за грях, плътска чувственост? Съжалявам, но това въобще не е стих, а реминисценция на известната пошла пословица: "Ела, вълко, изяж ме!"

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...