laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.02.2020 г., 23:52 ч.

Вик 

  Поезия
576 0 1

 

Ще прокървя. Ще преболя,
но няма длъжна да остана.
Ще съм ви съвест. И беля.
Оголена до кокал рана.

 

Ще се взривя. Ще прокълна
очите мамещи на мрака.
Ще разделя една вина,
защото прошката не чака.

 

Ще се смиря – очакван дъжд –
валял сто хиляди години,
когато сянката на мъж
през сънищата ми премине.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??